По следите на Велчова завера

Книгата разкрива малко известни и непознати факти относно Велчовата завера, а авторът ѝ е Николай Иванов, общественик и писател.

Изданието е създадено по случай отбелязването на 180 години от това историческо събитие.

„По следите на Велчова завера” осветлява редица не толкова популярни факти и личности, свързани с инцидентите през 1835 година. Информацията в книгата е резултат от десетгодишни проучвания в Тодювци – село в Еленско, което включва 12 махали, като жители от четири от тях са участвали в заверата. Един от основните акценти е биографията на Йордан Кисьов, който се счита за предателя на движението.

Николай Иванов споделя: „Открихме негови записки, които показват признаци на разкаяние. Установихме също така, че той е бил първият крадец на значими артефакти – слугите му са извлекли голям жертвен камък от Никополис ад Иструм и го поставили пред дома му. По онова време чорбаджиите често яздели коне стъпили върху такъв камък.”

Освен множество спомени и цитати от различни източници, в книгата има писмо преведено от проф. Мария Спасова: „То представлява донос написан от гръцки владика. Завераджиите получават най-различни названия и документът е адресиран до българската общност в Разград. Това свидетелства за стремежа на гръцкото духовенство да бъде угодно на властта,” коментира професор Пламен Павлов.