Самосън

Тази книга е посветена на непрекъснатото саморазмишление и преосмисляне, както и на засилващото се съмнение относно радикалните избори от миналото. Тя разглежда несигурността пред бъдещето и мъчителното чувство за упадък на един свят, а също така и страхотната неизвестност, която предстои. В една от предишните си творби Левчев описва герой, който загива, но не бяга от Помпей – символ на привлекателен свят с патриархални черти и величие, който вече е безвъзвратно изчезнал. Подобни теми присъстват и в "Самосън", където авторът е привлечен от свещените спомени на миналото, но едновременно с това го изпълва страхът от дълбоката самота. Постоянният въпрос в почти всяко стихотворение и основна нишка в книгата е: кой ден сме днес и коя е нашата епоха?

"Всяка история вярва,
че представлява вечност.
Думите все още имат живот.
И аз мога да говоря с тях."
Любомир Левчев