В търсене на Бог

Човекът е единственото същество, което не се задоволява само с това, което му предоставя природата. Той има способността да създава нови светове и въображаеми реалности. Отвъд нашия свят стоят мъртвите, демони и божества; Бог обитава в сферата на абсолютното и непостижимото.

Една от най-сложните задачи е да се разработи език за комуникация с отвъдното. Ритуалът например представлява сложна форма на изразяване към надприродните сили, а молитвата е специфичен жанр и особена форма на общуване с небесната защита.

Книгата на Кирил Аврамов предлага опит за подобен диалог. Неговите стихотворения разглеждат дългогодишната връзка между човека и отвъдното – от древни ритуали до различни религиозни практики, които оформят следите ни като „същества с недостиг”. За да запълним празнотата в нас или поне за да я осъзнаем по-добре, постоянно предприемаме странно и приятно пътуване към неизвестността.

Модерният човек проявява самонадеяност и агресивност; той може да заяви смъртта на Бога, но това не го прави по-жив. Постмодерният индивид често страда от липса на фокус и затруднения при удовлетворяването на желанията си.

Следователно въпросите ще продължат да идват, а надеждата ще търси опори, посоки и олицетворения. Независимо какво става около нас, някой трябва да ни спаси. Това спасение — извеждането ни от пропастта — носи името смисъл. Бог представлява нуждата ни от смисъл; той не изисква доказателства, защото ние сме живото доказателство за него.

Както подсказва тази книга: Бог е нашето желание за Божество. Бидейки крайно отвъден, той може да бъде открит в дълбините на човешкото сърце.

Бог присъства както в централната част на вярата така и в периферията на безверието.

Валери Стефанов