Смесеният език на виенските българи

В монографията се разглежда речевата практика на българската етническа общност в Австрия, която е предимно билингвална. Във Виена българите най-често комуникират помежду си чрез разговорната форма на книжовния български език (известен и като мезолект). Имигрантите, както нови, така и стари, обикновено притежават добра професионална квалификация – сред тях има бизнесмени, дипломати и представители на изкуството, науката и образованието (ученици, студенти, специализанти и научни работници). Смесеният език във Виена проявява ярки характеристики главно в лексикалното ниво, тъй като именно то е най-податливо на чуждоезиково влияние. Фонетичните и граматичните особености също са налични, но те играят второстепенна роля с основен книжовен характер. Немските транзитиви в речта на виенските българи се делят на два вида: интерферентни (основно) и прекодирани. Интерферентите имат предимно лексикален аспект и частично изменят българския код; докато прекодираните трансформират кода напълно – започват като български словосъчетания и завършват с немска структура след превключването. Сменянето на кода често настъпва след определени думи наречени „сигнализатори“. Комбинацията от различните компоненти на домашния език с немските транзитиви води до интересна лингвистична смесица, която оправдано може да бъде определена като смесен език.