След дланите

„Светът в „След дланите” е чувствителен и напрегнат, но същевременно носи опит от откази и неуспехи на зрелостта - сдържан, студен и пропит с финес от иронични фигури. Гласът в творбата леко одрасква читателя, достатъчно за да раздвижи възприятията му, да размъти видимото и да изведе на повърхността пренебрегваните проблеми в общуването, баналния ужас на ежедневието и затруднената близост.

В своя дебют Гергана Панчева показва остро поетично внимание към детайлите както самите тях, така и техния ритъм; начинът, по който увеличената подробност изменя пулса на цялото или нарушава системите. Вероятно именно това поражда усещането за апокалипсис между редовете - не толкова звуково тягостен колкото сюрреалистично визуален.

На пръв поглед стихотворенията на Гергана Панчева разкриват младост. Ясно личи, че това е поезия от много млада авторка с интерес към предметите и темите, които занимават настоящето поколение между 25-30 години. В същото време обаче става въпрос за зряла поезия без нищо излишно. Езикът е ясен и зад привидната простота се откриват пространства със смисъл, който предполага житейски опит, наблюдателност и дълбочина в търсенето. Неочакваните образи и обрати придават уникалност на книгата й - тя не само остава запомняща се но изгражда собствен стил което е рядкост за дебюти.

Амелия Личева"