На пост

Винаги съм считал, че добавянето на определени термини към жанра „роман“ е признак на излишна претенциозност. Изрази като „вместо роман“, „вулгарен роман“, или „роман на чувствата“… Но в случая не мога да не нарека произведението „На пост“ вертикален роман, тъй като той се стреми нагоре. Напомня за стълба, чийто връх изчезва в блясъка на небесата.

Текстът е оформен – подобно на камбана, исповест или движението на ускорителя Голям Адронен Колайдер. В него присъства както еуфоричният ентусиазъм на новопосветения, така и мъдростта от дългото пътешествие през десетилетия по сложния маршрут към убежището на Истината.

Петър Марчев