Моите мисли

Този текст започва с тъгата и романтизма на младо момиче, което осъзнава както красотата, така и мизерията на понятието любов. Следвайки хронологията на написването си, то израства заедно с авторката.

Когато стигнеш до последната страница, разбираш, че става въпрос за книга за самоосъзнаване, която завършва с поезия и мъдрост. Тя надминава значително злободневието на „мусякатa“ – метафора за живота, често споменавана от Галина.

Читателят трябва да извърви дълъг път – от мирогледа на Шри Шри Рави Шанкар до симпатичното откровение:

„…безпомощността те прави щастлива…“

през

„Оставете дребните неща и се заемете със себе си!“

И преминавайки през катарзиса на вярата, през безкрайното приемане и отричане, достига до разбирането за същността на личната свобода.

Въпреки че:

„Ти си роб и това е неизбежно“, все пак можеш да бъдеш свободен единствено в пролетта на собствената си същност.

Пътят към Хималаите е труден и дълъг.

Но там няма да звучи музиката на Рави Шанкар или нежният тибетски ветреца.

Няма значение!

Наистина съзнанието определя битието ни: „моята мисъл е моята реалност“.

Дори доскоро необходимото йога пособие не е задължително. Все пак ти си съвременен човек: „…няма по-добра школа за духовно израстване от корпоративния свят. Нигде другаде толкова успешно не можеш да провериш какво знаеш.“

Ако имаш предвид правилото на Парето – 20% от хората произвеждат 80% от ползите; а останалите 20% причиняват 80% от проблемите – ще достигнеш до заключението, че щастието не се крие в материалното.

С две думи - както казва Джон Кехоу в „Подсъзнанието може всичко“: "По ирония съдбата човек започва да променя обкръжението около себе си именно когато престане непрекъснато да реагира."

Важно е просто да има волята!

Волята придружена с вярвания в правилността са основни теми във въпросната книга. Читателят бива вдъхновен с философия сравнима с много известни мислители; той попада даже върху редове звучащи като библия: “Ти си огледалото и образът в него...”

Какво още мога да добавя? Определено заслужава внимание книгата „Моите мисли“. Според мен корицата би следвало да включва снимка на авторката; тя определено заслужава повече признание отколкото много други видими личности писали подобни тематики.

Решението остава нейно.
Какво точно означава това вече сами сте усетили.

Константин Г. Константинов