Светлини и сенки. Поезия и рисунки

Когато внимателно анализираме лирическите творби на Николай Майсторов, забелязваме няколко съществени и характерни черти. В контекста на тежките, изпълнени с апокалиптични послания произведения от мащабните му проекти „Сътворението" и „Апокалипсис сега или винаги", поезията му предлага един по-ефирен стил. Майсторов подрежда думите си върху белия лист с такава грижа и нежност, сякаш се страхува да не ги повреди, подобно на това как би поставил крехки фарфорови фигурки върху нестабилна основа. Тези стихотворения са написани в течение на години и представляват своеобразна духовна автобиография на автора; той я разкрива пред читателя много деликатно и със значителна доза притеснение и свенливост. Докато в обширните си произведения, вдъхновени от библейски и митологични теми, той е епичен и силен в своите внушения, то в стихотворната си форма остава стегнат, дори малко плах. Често присъства въпросът: „Къде съм аз?". Усещането за мимолетността на живота – преходността и тленността – постоянно задържа изострено самосъзнанието у твореца. Той преминава между различни полюси; в едно от стихотворенията си споделя: „Аз съм форма, аз съм безформен." Превъплъщаването във форми и играта между светлина и сянка както в индивидуалния живот, така и сред народите или цялото човечество го убеждават за единството на всичко като част от вечния цикъл.

Иван Грантски