Югославия, моя страна

Идилията в детството на 11-годишния Владан приключва с неочакваното преместване на баща му, офицер от Югославската народна армия, от Пула към Белград. Момчето и майка му, подобно на много други семейства на военни служители, се озовават в беден хотел. В столицата, където християни и мюсюлмани съжителстват вече половин век, семейството на Владан започва да се разпада – паралелно с разпадането на самата страна.

След седемнайсет години Владан все още е студент в Любляна и случайно открива онлайн информация за баща си Неделко, който той смята за починал; всъщност той е дезертьор в изгнание и е изправен пред Хагския съд.

Героят трябва да се справи със своите детски травми. Той тръгва по пътя през Балканите в опит да намери своя загубен баща и по този начин сякаш се връща назад във времето. Това търсене на истината помага на Владан да преоткрие собствената си идентичност и го принуждава да разгледа сложните отношения между хората в обществото и семейството - теми като войната, съдбата и отговорността за действията ни спрямо родителските влияния.

Историята умело балансира между остроумното дистанциране и сериозния тон. Спомените от миналото взаимодействащи с настоящето рисуват психологически достоверен сблъсък между два периода чрез различните литературни образи.

"Югославия, моя страна" е вторият роман на младия словенски автор Горан Войнович – режисьор, сценарист, колумнист поет и писател. Книгата представлява значително отклонение от неговия първи успешен хумористичен роман "Южняците – вън!", надхвърляйки очакванията както на читателите така и критиците. По този начин Горан утвърдил позицията си сред най-забележителните млади словенски писатели; неслучайно той е първият словенец печелил наградата Кресник три пъти за роман на годината.