Пред пепелището на нестаналото българско общество

През последните години наблюдавахме нова сцена от българския "преход": още една "революция", наречена борба с олигархията и промяна на "системата". В нея част от управляващите, които временно загубиха властта си, активираха своите медийни, политически, икономически и криминални ресурси срещу друга групировка в рамките на олигархията. За целта те използваха жертвите на системата - хора, които искрено вярват, че им е предоставен исторически шанс за действие. Изглежда обаче тези индивиди все още не осъзнават, че в съществуващия обществен модел тяхната роля е да бъдат декор вместо истински участници в собствения си живот. Докато митът за "прехода" постепенно избледнява сред токсичните му остатъци, започват да се очертават контурите на един нов свят. Мнозина усещат инстинктивно, че са предназначени да играят основна роля в него, а не просто да стоят на върха на хранителната веригица. Оттук идва тревожният зов за изход: “искаме нови избори; нов парламент; друго правителство; намаляване броя на депутатите; увеличаване влиянието на гражданското общество; замяната им с народа; смяната на настоящата избирателна система”. Появяват се призиви против парламентаризма и настоявания за пряка демокрация или пък заменяне на партиите с индивидуални личности. Иска се промяна в "системата", без ясна представа какво трябва да я замести – отказвайки досегашния “преход” и търсейки друг такъв.

Но вече е късно: шлюзовете към историята затварят зад себе си възможностите за радикална промяна.