Владетелят

Вярност /fede/ представлява синоним на лоялност и доверие. Не е задължително да бъде спазвана от ВЛАДЕТЕЛЯ; понякога трябва да се жертва, ако пречи на политическите му стратегии /Гл. ХVІІІ/. Такъв извод може да изглежда неетичен, но подобно поведение произтича от негативната същност на човека /натуралистичен песимизъм/.

Сила /forza/ може да се тълкува като военна мощ или като решително и динамично поведение. Тя е необходима за завладяването на територии, за елиминирането на опоненти или за поставянето им пред свършен факт без възможност за реакция. По този начин тя гарантира успеха. Освен това респектът и вярността на подчинените са в зависимост от мъжествеността, проявена от ВЛАДЕТЕЛЯ; било то чрез психично влияние върху тях или принуждаване към подчинение чрез действията му /Гл. VІ, 6/.

Хитрост /astuzia/, освен че означава ловкост и политически нюх, включва също идеята за двуличие. Заедно със СИЛАТА хитростта е един от основополагаещите фактори в политическата арена. Отричането й би било лицемерно; игнорирането или противопоставянето на качества като доверчивост, искреност и честност е вредно и пагубно. Поради тази причина хитростта представлява важно качество за ВЛАДЕТЕЛЯ, който трябва умело да балансира между двуличното поведение и реалността, която периодично изисква както чертите на лъва, така и тези на лисицата /Гл. ХVІІІ/.
Из “Речник на основните термини в произведенията на Макиавели”