Някога бяхме богове

Мартин Петков започва да публикува свои произведения, както проза, така и поезия, още от 1997 година. Той е автор на стихосбирките „Сателитни антени” (издадена през 1998) и „Зимни птици” (2011), а също така и на сборника с повести „Те не вярват в приказки” (2008). Негови творби са представяни в списания като „Пламък“ и „Понеделник“, както и в различни поетични алманаси, включително Славейковите празници на поезията през 2006 и 2007 година.

Прозата му обикновено попада в жанра на фантастиката и често черпи вдъхновение от известни писатели като Аркадий и Борис Стругацки, Хорхе Луис Борхес и Габриел Гарсия Маркес. Множество негови кратки разкази са получавали награди или са били публикувани след участие в литературни конкурси организирани от български издателства или онлайн медии.

В сборника с разкази „Някога бяхме богове”, обаче акцентът пада върху човешкия опит - взаимоотношенията между хората, емоции, а също така структурата на света и търсенето на мястото на индивида вътре в него. Според Николай Тодоров: "Разказите на Мартин Петков притежават спокойствие, простота и интригуваща дълбочина без претенциозност. Липсва постмодернистичната предвзетост; освен това стилът не напомня за остарялата естетика от осемдесетте години. Времевата неопределеност плюс пространственото изграждане се реализират отлично - рядко срещаме подобно подреждане със значими послания без да звучи банално или самодоволно. Ироничните нотки наред с фантастичните елементи - които не се използват често във новата българска литература - служат само за позитивно допълнение; усещането за 'поп' или 'пълп' литература тук остава вторично спрямо оригиналността."