Германия, мръсна приказка

Пасков внимателно избягва неправилен тон дори в моменти и фрагменти, които на пръв поглед изглеждат незначителни. За него няма маловажни ситуации; всеки елемент носи неговия уникален стил. Персонажите му възприемат света чрез сетивата си, поемайки аромати и усвоявайки тайните на живота, докато достигнат до самата същност на битието – до откритата му пулпа. Това, което повдига духа, е също така онова, което води към дълбочината на съществуването извън социалните мрежи, извън моралните ограничения и отвъд мисловната конструкция. Там човек най-накрая може да се почувства истински жив.

Бойко Пенчев описва атмосферата с плътност от пот, наркотици и алкохол – страхливост срещу духа, светлината и музикалния талант; надежда сред безнадеждността. "Германия: мръсна приказка" представлява междуправителствен български роман, който пронизва кожата и навлиза в ноздрите ни; той тече надолу по бедрата ни и предизвиква трепет при реалистичното представяне на загубеното поколение от края на 60-те години - период в който модерността рефлектира със стряскаща лекота.

Има читатели на "Германия: мръсна приказка", както има такива за които това предстои. А за останалите не би имало смисъл да се говори.

Димитър Стоянович подчертава изригването й като екстаз и триумф над остарелия език от времето на соца – рок опера или минилитературен „Уудсток“, с дръзко китарно соло – Викторе, безсмъртният грешник! Твоят живот не зависи от смъртта ти.
„Въпреки всичко в живота – любов!“
Захари Карабашлиев