Българските общности в Чехия и Словакия: Минало и настояще

Изследването на историята и културата на българските етнически общности, независимо от местоположението им в чужбина, е безспорно значимо и допринася за разширяване на познанията относно идентичността на българския народ.

Първите българи, които се установяват в Прага, са студенти, започнали обучението си там още в началото на второто полувреме на XIX век. Скоро след пристигането си те започват да организират своя социален живот. През 1863 година в Прага е основано тайното сдружение „Побратим“ между българи и чехи. Освен това през октомври 1880 г. същият град става дом на дружеството за български студенти „Българска седянка“.

Предшествениците преди Втората световна война и по време на германската окупация (от 15 март 1939 г.) включват значителни групи градинари сред българската колония в Чехия и Словакия. Те пристигат след Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война; други идват през икономическата криза у нас през 1928-1929 г. По-голямата част от тях произхождат от Северна България - райони като Велико Търново, Русе, Габрово и Ловеч. Налага им се да търсят работа в Чехословакия.

Много от тези градинари остават да работят около Братислава или по другите големи градове в страната след пристигането си там. Останалите се разделят - някои тръгват към Австрия и Германия, а други - към Чехия и Моравия за работа.

В по-големите чехословашки населени места като Прага, Бърно и Братислава те образуват градинарски дружества със занаятчийска цел - основната задача им е защита на професионалните интереси. През 1951 г., обаче, всички български градинарски организации в Чехословакия са закрити и интегрирани във културно-просветната асоциация „Г.Димитров“, която е създадена през 1948 г., с клонове из цялата страна навсякъде там, където живеят по-многобройни общности от българи…