Масоните се върнаха в България

"Късната есен на 1997 година. България, София.
Студът отдавна е обхванал столицата, а улиците в крайния квартал под Витоша са опустели. Автомобили спират един след друг пред новопостроена бяла къща и мъжете, слизащи от тях, изчезват зад тежката дъбова врата. Ако любопитен поглед се прокрадне през плътните завеси на прозорците, би могъл да бъде доста учуден.
В стаята има дискретно осветление и висок таван, подпрян от квадратни колони. Тишината е нарушавана само от пукането на горящите свещи. До вратата стои висока фигура на мъж с разкрачени крака, който се опира на тежък малтийски меч. По двете дълги стени на правоъгълното помещение са наредени редици столове, заети от мъже в еднаква поза. Всички носят черни смокинги и синьо-бели престилки със специфични знаци върху тях. Чуват се три силни удара по масата и зад нея става видим силует; откъдето идват ударите започва да звучи тиха музика на Моцарт.
- Защо сме известни като свободни зидари? - пита сенките зад масата.
- Защото като свободни хора работим за Великия строеж."
Димитър Недков