Стерео тишина

Летях над овощна градина, носейки сребърни крила. Градината беше пълна с ябълки и дърветата бяха натежали от плодовете си. Въпреки че летях, не можех да се приземя; гравитацията сякаш не ме допускаше. Страстно желаех да откъсна ябълка, но това ми бе невъзможно.

Чувствах тъга. Крилете ми изглеждаха великолепно и това ми вдъхваше надежда. Реших да се спусна от височината, без да знам какви последствия ще има за мен. Бях нечий ангел и сънувах този сън дълго време, без прекъсване. Дъждът валеше и дъгата избледняваше в ритъм с него. Седях във въздуха под струите вода, която падаше върху мен. Ябълките лежаха на земята, а аз бях облак - по-силен от всичко останало около мен. Пътят ми продължаваше напред; Уитман дишаше някъде наблизо.