Изчезването на Есме Ленъкс

Единбург през 30-те години на миналия век. Семейство Ленъкс изпитва трудности с по-малката си дъщеря. Есме е откровена, нестандартна и постоянно провокира обществото около себе си. Дори Кити, любимата сестра на Есме, започва да губи търпение към нея. Необходимо е да се предприемат мерки.

Много години след това в същия град млада жена на име Айрис Локхарт получава писмо, което я уведомява за наличието на пралеля в психиатрична болница и че скоро ще бъде изписана оттам.

Айрис никога не е чувала за Есме Ленъкс, а единственият човек, който би могъл да предостави повече информация – баба й Кити – е твърде потопен в собствените си спомени, за да отговори на въпросите й. Какво ли е сторила Есме, че е затворена завинаги в институция? И как може толкова важен член от семейството да бъде напълно забравен?

„Есме... притиска устни, стиска гърло и кръстосва ръце; прави онова, което умее най-добре - нейният специалитет. Потапя се в отсъствие и успява така да се загуби сред хората. Уважаеми зрители, моля ви обърнете внимание: важно е да останете абсолютно неподвижни. Дори самият акт на дишане може да подскаже присъствието ви тук; затова трябва само много кратко и плитко дишане — точно колкото нужното за оцеляване.”