Синьо и черно

"„Синьо и черно” е едно от най-важните творби на Халид Зия. Основната идея на романа разглежда човешката съдба, изпълнена с песимизъм, любов, раздяла и разочарование.

След смъртта на баща си и преодоляване на множество предизвикателства, главният персонаж Ахмед Джемил успява да завърши образованието си. Обстоятелствата го принуждават да търси работа, за да поддържа майка си и сестра си. Той пише статии за различни медии, предоставя частни уроци и превежда детективски романи. В един момент изглежда сякаш късметът му се усмихва - получава работа в един от водещите всекидневници. Синът на собственика взима за жена сестрата на Ахмед, което създава надежди у него за нейното щастие. Но тази надежда бързо рухва - Вехби ефенди се оказва груб алкохолик. Една вечер пияният мъж удря бременната си съпруга и тя губи детето си. Всичките усилия на Ахмед да спаси сестра си остават безуспешни.

Неговото отчаяние става непоносимо. Желаейки да сподели болката си с някого, той посещава своя близък приятел от детството Хюсеин Назми. Вместо утеха обаче Ахмед научава лошата новина: Ламия - неговата голяма любов, която не е искал да обвърже поради страх от нови страдания, планира сватба.

Всички тези загуби - баща му, сестра му и в крайна сметка Ламия довеждат до дълбок душевен срив у Ахмед. Той унищожава цялата поезия, която е писал през живота си; вече я възприема като бездарна и безсмислена. Единственото решение остава бягството: взима със себе си разстроената майка и се качват на първия кораб към далечна неизвестност. Последния поглед към Истанбул му носи тъга - светлините постепенно изчезват пред очите му; синьото небесно пространство неизменно преминава в чернота. Така Ахмед Джемил остава самотник сред мрак..."