Дърво за бесене на поет

Планината е обвита в облаци, подобни на юргани,
спуска се и кипи като лава, идваща от вулкани.
Вятърът разпространява мъгла с тихо шушукане,
а зимните феи поглъщат смъртни лица в преспите.
Слънцето на хълма играе, щипе и гърми,
как да продължа - носейки студен поток?
Тъмните усои все още дишат ледено,
ах, милите ми дни - последна група.
Бях ли тук - пях ли или вулканът изригна?
Забравил ли ме е Бог – замразената вода в глетчера?
Не знам какъв съм творение, Боже мой -
между лед и лава – дали съм в ада или рая?
Ледена вода се стича надолу,
птиците летят към мен, а аз оставам сам...
Странно птиче –
малък птичок.