Живата поема на любовта

"Любовта е плод на илюзията и произтича от разочарованието."
Мигел де Унамуно

При първото прочитане на произведенията на Унамуно, неангажиран читател веднага усеща простотата в стила му: авторът изглежда сякаш би могъл да стои пред нас и да разговаря по същия естествен начин. Изреченията са кратки, но това не възпрепятства топлината в речта и образите да се оживяват. Често писателят следва своите персонажи, като добросъвестен хроникьор, който дори води разговор с тях, напътства ги или понякога според собствените си разбирания им позволява сами да взимат решения. Приключенията им стават негови благодарение на дълбоката привързаност към героите - те за него са ценни и той изпитва съчувствие към тях, особено когато съдбата им е трудна или когато нямат сили да променят своя път. Заради това той се обръща към тях не само като герой спрямо героя, а също така като творец относно твореца.