Балканските войни

Двете балкански войни, проведени между 1912 и 1913 година, често се разглеждат като предшественици на Първата световна война. През 1912 г. България, Сърбия, Гърция и Черна гора обединяват усилията си срещу Отоманската империя и я побеждават в Тракия, Македония, Косово и Албания. Въпреки това през следващата година разногласията относно дележа на македонските територии водят до нов конфликт - този път между България и нейните бивши съюзници. През цялото време ситуацията е белязана от остро противопоставяне между дипломатиите на Австро-Унгария и Русия, което допълнително засилва конкуренцията сред Великите сили и ускорява въоръжението в Европа. Този труд представя детайлно контекста на Балканите за периода 1878-1912 г., както и сложната обстановка, която довела до двата конфликта. Войните са анализирани не само от стратегическа и тактическа гледна точка или дипломатически аспекти, но също така с акцент върху драматичния им ефект върху цивилното население - особено мюсюлманското население в европейска Турция. Това е исторически опит с дълготрайни последици за политическите и културните отношения между балканските държави; спомените от него продължават да влияят негативно върху интеграционните процеси в региона.

Еджидио Иветич произхожда от Пула (Хърватия) и неговите научни изследвания се фокусират върху историята на югоизточна Европа, Венецианската република, Адриатика и Балканите.