Michelangelo

През Ренесанса множество велики хомосексуални художници—от Леонардо да Винчи и Ботичели до Микеланджело и Рафаел—преобразиха историята на изкуството, стремейки се към все по-точно възпроизвеждане на природата, като същевременно я адаптираха според собствените си вкусове. В техните творби се появяваха неясни същества, наполовина мъже, наполовина жени; женски гърди бяха поставяни върху мъжки бюстове, а погледът на млад мъж надничаше под клепачите на Мадоната.

От ранна възраст Микеланджело превръщал личното си страдание в изключителна креативност—опитвайки се да примири явно противоположните сили вътре в себе си: земните му желания и страхът от Бога. Така той създаваше безпределни паметници на красота както небесна, така и адска за славата на Бога. Неговите предшественици търсеха рая само чрез вяра; докато Микеланджело търсеше опрощение през размисъл за красотата—even on the ceiling of a papal chapel: the Sistine. Това го изложи на присмех от пуританските критици, които го обвиняваха в демонстриране на езичество в свято място и обличаха неговите неприлични Титани с нарисувани „панталони“.

Микеланджело бе проклет да остане колос извън времето си. Комета има правото да вдъхновява страх и awe у зрителя; но такова великолепие може да опали нежното око.

Автор:
Жил Нере (1933–2005) беше историк на изкуството, журналист, писател и кореспондент за музеи. Организирал е няколко арт ретроспективи в Япония и основал музея SEIBU и галерията Wildenstein в Токио. Ръководил е художествени списания като L'OEil и Connaissance des Arts и получава наградата Ели Фур през 1981 година за своите публикации. Заглавията му от TASCHEN включват "Салвадор Дали: Живописите", "Матис" и "Еротика Универсалис".