Аполония Понтика Ч.1: Приноси към проучване монетосеченето на града VI - I в.пр.н.е.
Издателство: | Наско-1701 |
Брой страници: | 424 |
Година на издаване: | 2010 |
Дата на издаване: | 2010-04-01 |
ISBN: | |
SKU: | 33729590005 |
Тегло: | 500 грама |
Корици: | ТВЪРДИ |
Цена: | 66 лв. |
Сведенията, които са достигнали до нас от историческите източници и епиграфските паметници, дават възможност да се очертаят само част от аспектите, свързани с появата и развитието на античния град Аполония Понтика в района на Созопол през VII век пр. н. е. Последните цялостни проучвания относно монетосеченето в Аполония предоставиха нови важни данни за реконструкцията на историята на града, което е обхванато в настоящата монография.
Ключово значение има комплексният анализ на различните средства за размяна, използвани в Тракия през I хилядолетие пр. н. е., особено тези, произвеждани основно около западното и северозападното Черноморско крайбрежие - като монети-стрели, монети-делфини и ранните кръгли лети монети. Установени бяха както ранни двустранни стрели-монети, така и по-късни едностранни такива (неколко от които имат изображение на рак и буквата А – символи свързани с монетосеченето на Аполония между VI-I век пр. н. е.). Има основание да се счита, че производството на най-ранните двустранни стрелки започва около средата на VII век пр. н. е., което поставя под въпрос установеното дотогава мнение за създаването на града около 610 г. пр. н.е.
Изводът сочи към вероятността първоначалната колонизация от йонийски заселници да се случила именно по това време – около средата на VII век пр.n.e.. Значителен аргумент за по-ранното основание не само сравнено с другите населени места в региона e фактът, че собствените типове монети започват да бъдат отсичани почти един век преди останалите населени места; освен това много ранните сребърни типове от Аполония съдържат специфично слънчево изображение – символ употребяван при Милет до средата на VI века пр.n.e.. Анализът показва времевия контекст относно политическите събития във второто полувреме нав VI век pr.n.e., а също така позволява възстановяване хронологията касаеща ранен аполонийски пари.
В този контекст откритият златоносец представлява дебют при запечатването му със значими номинали; включително многобройные разновидности срібряних межей наредби помагащи идентификация та общо нагласяване местоположението тех нитки взаимодействия к началу восточна Тракия обозначил даже первоприменением мелких бронзовых ментальных единиц — послуживших первой записью их спецификаций самих первых выпусков медных денег для указания как же пользуются аналогичными эквивалентами не только жителями города но также другими существующими городами целиком охватывая свою актуальность у всей зоны обмена."
.
.