Живот и съдба

На 14 февруари 1961 г. КГБ изземва и унищожава ръкописа и черновите на дилогията „Живот и съдба” (1960). Рецензентите я определят като по-опасна от „Доктор Живаго” и предвиждат, че нейното публикуване ще стане най-малко след два века. Гросман умира от рак на 14 септември 1964 г. в Москва. По чудо един екземпляр, спасен от поета С. Липкин, е микрофилмиран от А. Сахаров и тайно изнесен в чужбина от Вл. Войнович. Творбата е публикувана през 1980 г. в Швейцария, а в СССР – едва през 1988 г.

Аз бях свидетел на непоклатимата сила на идеята за общественото добро, родена в моя страна. Видях тази сила по време на всеобщата колективизация и през 1937 година, когато хора бяха унищожавани в името на една идея за добро, толкова величествена и човечна както християнския идеал. Бях свидетел как села умираха от глад; виждах деца да загиват сред снеговете на Сибир; видях ешелони с мъже и жени, които бяха изпращани в Сибир само защото са обявени за врагове на великата идея за обществено благо.
В ада укрепих своята вярност – тя премина през огъня на кремационните пещи и бетона на газовите камери. Осъзнах не само безсилието ни срещу злото, но също така как могъщото зло остава безсилно пред човека - тайнството зад добротата лежи именно във факта й да бъде вечна независимо от недостатъците си.

Този роман представлява впечатляваща картина около обсадата на Сталинград със замисъл подобен този при "Война и мир". Завършен през 1960 г., той е конфискуван незабавно от КГБ και остава непубликуван до смъртта му четири години по-късно; впоследствие е пренесен тайно извън страната през 1980 г.. Гросман предлага горчива визия относно тоталитарния режим, който се страхува повече не само от немските нашественици, а също така и свободолюбивият дух среди тези борци за страната им.

Персонажите включват арестуван болшевик; физик принуден да адаптира откритията си според социалистически реализъм; лекар-евреин вървящ към газови камери под окупация... След освобождението много герои попадат обратно под нова форма робство — това е урокът: свободният дух никога не може напълно да бъде потиснат.
Според Владимир Войнович “Живот и съдба” крие истини твърде силни дори за цензурата.

Прочитането му предоставя разбиране за липса свобода – то разкрива мощността или характера у страдащи души… Това произведение несъмнено принадлежи към най-великите романи написани някога.
Романът описвайки живота при съветската власт носи класическа стойност сред руската литература от ХХ век благодарение точността с която представя ежедневието между лагерите войната.

Моралната смърт натоварила комунизма произлиза още когато Ленин избира насилие вместо диалог спрямо опоненти си — послание идващо директно одобрено чрез статуса самият автор притежаваше.
Описанията дали оцеляване сред руския народ остават завладяващи… нарича го най-добрият руски роман стотици критики признават безспорно.

“Живот & съдба”, споменаван многократно редом до велики произведения доказано демонстрира истинска литературна хуманност способна вдъхновява читателя даже след десетилетия…
Смело можем заключим че Гросман успява там където други пропаднали писатели проваляйки сами себе си останали далече назад– неговият уникален стил чупейки клишета показвайки нормални индивиди наместо шаблонни злодеи!