Икони

Християнската иконография произлиза от догмата за въплъщението, особено в контекста на представянето на Христос. Както богословът предава своята вяра чрез мисли и писания, така иконописецът изразява божествената истина и откровенията на Църквата посредством своето художествено творчество, което е тясно обвързано с установените жанрови канони. Иконите с изображение на Христос са по-скоро "необработени от човешка ръка" в сравнение с всички останали свещени образи, което подчертава основния принцип на иконографската традиция (отец Даниел Русо).

В настоящото изследване се разглежда развитието на сюжетите, използвани от иконописците през дълъг исторически период - започвайки от Ранновизантийския етап до напредъка им в Киевското княжество и завършвайки със златната ера на този жанр в Руската империя. Авторът разкрива как независимо от древногръцките модели на иконографията, техниките прилагани за работа (дърво, злато и темперни бои) позволяват всяко едно изображение на светост да бъде уникален отражение на човечността във всяка конкретна историческа епоха.