Лотарията

Пътниците на борда на Малкълм, които се наслаждават на удоволствието от трансокеанския круиз, спечелен чрез лотарията, попадат в загадъчна ситуация, която съчетава алегория и абсурд. Илюзията за връзка с предишен живот, характерна за пътуванията, подтиква тази група мъже и жени да разгадаят мистерията и да се опознаят по-добре. Те го правят с игрив ентусиазъм и смелост - качества, присъщи на творчеството на Кортасар. Романът е незабравим.

Хулио Кортасар (1914-1984) е един от видните представители на латиноамериканската литература през XX век. Роден в Брюксел в семейството на аржентински дипломат, той се завръща в Аржентина през 1918 г., където прекарва детските си години и младостта си. Там учи и започва кариерата си като учител, а след това става университетски преподавател и преводач. В Аржентина стартира писателската си дейност. От 1951 г., до края на живота си живее във Франция и приема френско гражданство. Той е ненадминат майстор в жанра къс разказ: „Бестиарий“ (1951), „Край на играта“ (1956), вд inspiration за филма „Фотоувеличение“, базиран върху неговата новела „Лигите на дявола“, както и сборника „Истории за кронопи и фами“ (1962). С между другото авторства включват романите му „Игра на дама“ (1963) – ключов роман за XX век; „62: Модел за сглобяване“ (1968); “Книга на Мануел” (1973); освен това е известен със своите преводи от испански език произведенията по Дефо, Юрсенар and По. Първият му роман "Лотарията" излиза през 1960 година – прекрасно начало към "Игра на дама".