Морето

Джон Банвил, роден през 1945 г., е ирландски автор с изтънчен стил и прецизно подбрани думи. През 2005 година получава престижната награда Букър за произведението си "Морето", което представлява красив и меланхоличен разказ за силата на спомените, страданието, загубата и любовта.

В деня на необичайния прилив боговете напуснаха. Цяла сутрин водите в залива се покачваха под млечното небе, достигайки невиждани височини. Малките вълнички пълзяха по пресъхналия пясък, който от години не беше усетил никакво овлажняване освен дъжда или малко вода около основите на дюните. Ръждясалият корпус на товарен кораб, заседнал в единия край на залива отдавна забравено време, вероятно е имал надежди да бъде пуснат обратно във водата. Но след онзи ден аз никога повече нямаше да плувам. Морските птици крещяха и летяха нервозно над огромната маса вода, която изглеждаше като стомана с тъмносини отблясъци. Тези птици изглеждаха странно бели тогава. Вълните оставяха мръсножълта пяна по целия бряг. На хоризонта не се виждаше нищо платнено; никога повече нямаше да плувам – това бе окончателното решение за мен. Чувствах как ме обгръщат тръпки от присъствието на някого… Някого!