Мултикултурализмът между толерантността и признанието

Настоящата книга представлява резултат от изследване, вдъхновено от разочароващите ефекти на публичните политики за малцинствата, прилагани в последните години в страните с развити демокрации. В някои случаи, като например във Франция, тези инициативи имат ясно изразен асимилационен характер, при което културните различия се пренебрегват заради стремежа към гражданско единство. Въпреки това целта не е достигната - периодични бунтове сред младежите имигранти са доказателство за това. На друго място, например в Холандия, интеграцията на малцинствата до скоро се осъществяваше чрез подобряване на отношенията между носителите на различни култури. Но дори и така не успяха да предотвратят появата на религиозен екстремизъм, довел до убийства на интелектуалци, които по невнимание засегнали нечии верски убеждения с работата си. Някои държави гарантират правата на малцинствата чрез квоти в политическите структури; обаче там бързо възникнаха корумпирани и самодоволни малцинствени елити без значително подобрение в условията за хората, които би трябвало да защитават. В други случаи смесването между културните различия и властовите отношения е забранено конституционно; това предизвиква недоволство както у малцинствата, така и у правозащитниците поради усещането за двойни стандарти спрямо различни социални групи.

Какви са причините зад тези проблеми в областта на политиките относно малцинствата? Дали наблюдаваме продължителен процес на "търсене" на оптимален баланс между интересите на мнозинството и тези на малцинствата чрез опити и грешки? Може ли да сме оптимистично настроени относно постигането му в близкото или далечно бъдеще? Или всъщност търсенето върви по неправилен път?