Хаос и ред или принципът на дозираната нестабилност

Преди около 30-40 години един герой от филм сподели, че съществуват два типа учени: едните пробиват стени с главите си, а другите подреждат тухлите след тях. В младостта си исках да бъда революционер, но по-късно осъзнах, че научните революции често произтичат от преосмислянето на основи – например смяна на парадигмите. Продължителността в познанието е като религия за науката. Твърдя това, защото дори най-иновационните идеи са изградени върху труда на предшествениците ни.

Когато навърших 60 години, започнах да размишлявам какво оставям зад себе си чрез своите идеи и писания. Темите ми са многообразни, но обединяващият им аспект свързва различни области. Без значение дали пиша за културния контекст на българина, музиката или психичните заболявания, моят подход се базира на сходни теоретико-методологични принципи - противоположности като време и пространство, ред и хаос и т.н.

В настоящата книга съм включил както непубликувани текстове, така и публикувани материали (преработени), които представят моята идейна траектория и интереси. Избягвал съм теми с дидактичен или строго клиничен характер. Считам, че модерната психиатрия има нужда предимно от широк поглед към света – такъв трябва да бъде междудисциплинарен. Убеден съм в ограничеността на знанието при фокусиране само върху собствената област; между различните науки няма непреодолими бари ала незаселени територии все пак присъстват там.

През цялото време проявявах голям интерес към тези неизследвани места и в крайна сметка сякаш намерих дом там. Понякога се връщам обратно зад оградата , но скоро ми става скучно; опитвам се да взема някого със себе си когато успея — не е лесно постижение обаче; тогава вече не говоря само с книгите или мислите си.

Текстовете приличат на деца: след раждането им те получават свой живот и постепенно стават все по-независими. Има моменти когато разберамче някой ги интерпретира по начин който аз самият не виждам — откривайки нови аспекти които до мен не достигнали а пропускайки други важни детайли които бих искал той/тя видяхa . Това може би носи печалба , но е фактът че произведенията растат благодарение на възприятията im читателите.
Георги Попов