Избрани произведения в четири тома Т.3 - Т.4: Иван Кондарев. Роман

В един юнски следобед през 1922 година, в селото Миндя пристигна млад мъж, яздещ алест кон. Посивялата сламеница прикриваше неговото тъмно лице с атрактивен мъжествен профил, а очите му излъчваха горда учуденост – типична за хора, които трудно се разбират и винаги са готови за спор.

Всеки местен жител разпознаваше в него Костадин, по-младия от братята Джупуни, известни търговци. На всеки две или три седмици той преминавал през селото на път за Караорман, където семейството им притежавало лозя; понякога миндювчани виждали и по-големия брат Манол в компанията на някой работник.

Този ден Костадин се връщал от лозята. На високото турско седло бяха натоварени дисаги с две кошници череши, покрити с лозови листа.

На площада пред кръчмата със синьо варосано фасада спря конят си. До прозореца двама играчи се състезаваха в табла. Група млади момчета с дълги коси и черни ризи наблюдаваха внимателно играта – част от тях стояха прави, а други бяха седнали около масите. Чиракът избърсваше мазните повърхности на масите, докато собственикът на заведението – комбиниращо функции на кръчма и бакалница – полузаспиваше в тъмен ъгъл зад тезгяха…