Емил Димитров

"Публиката ме създаде. Тя ми даде възможност, тя направи от мен звезда. ЕМИЛ.

Той изпълняваше своите песни, които чувахме от старинните грамофони или някой подсвиркваше под ъгъла – нашият сигнал. Страдахме за тъжния Арлекин и търсехме весела Мариана с шапка и перце, а после се сбогувахме с Мария... Той ни каза, че всички моряци са бели чайки и винаги треперихме при неговото признание за България.

Той пееше своите творби, а ние полагахме усилия да ги запомним без грешка. Хората притежаващи неговите плочи и стари грамофони бяха наши идоли. А тези, които се завръщаха след концерти на Емил, изглеждаха преобразени; веднага започваха да планират как ще присъстват на следващото му представление.

През дните си минавахме - млади и стари, усмихнати или натъжени - различни един от друг; но песните му постоянно достигали до нас, даряващи ни магията на любовта и красотата, радостта и разделението, смеха и сълзите. Те носеха вълшебството на един уникален глас и нова музика; отвори ни врати към един приказен свят където любовта е вечна – мястото там е твое и те очаква.

Песните му казват още: ако имаш сърце – не можеш да избягаш от любовната страст. След като го слушахме се прибирахме у дома малко по-различни - озарени от мечти за утрешния ден.

В големите речници думата "магия" няма точно определение; вместо това срещаме "магьосник": фокусник или вълшебник със свръхестествени способности.
Днес той отсъства.
Но има хиляди афиши и милиони хора не говорят за него в миналото време.
Защото знаят – той все още е тук και винаги ще бъде част от нас.
Няма сила способна да унищожи магията на песента която пее Емил."