Наследството на Сасанидска Персия у българите на Долния Дунав

Информацията за питакшите от Армази в Иберия, съчетана с данните от надписа на Шапур I в Накш-и-Рустам, дава възможност да преосмислим представите си относно някои имена на представители от българската династия Дуло и българската аристокрация като цяло. Честото срещане на имена като Аспарух, Заберган и Безмер сред персийските благородници, особено в Кавказкия регион, позволява предположението, че част от българския елит може да има ирански произход. Особен интерес представлява името Аспарух; то не само че се свързва с археологически находки от III век в Иберия и надписа на Шапур I също от III век, но е споменато и у Амиан Марцелин във връзка със събития през втората половина на IV век. В контекста на научния дебат по темата е важно да се вземат предвид сведенията за средноперсийското име Ховрат, както и да се преразгледат разбиранията относно имената Персиан и Маламир – последни езически владетели на Дунавска България – при които все още присъства известна носталгия към Изтока.

За автора:
Тодор Чобанов е роден през 1977 г. в Асеновград. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски" със специалност "Археология" и в момента е докторант в катедрата по Археология там с дисертация върху "Дворцовата архитектура на Първото българско царство", ръководена от доц. д-р Стефка Ангелова. Той публикува статии по въпроси свързани с източните влияния върху културата на Дунавска България и етническия произход на старите българи. Освен това професионално се занимава с опазването на културното наследство.