Физиогномика, За душата

Не е случайно, че великият философ от древна Гърция Аристотел се счита за основоположник на философията като научна дисциплина. В своите произведения той обединява и развива знанията и опита на античния свят. Универсалността на неговите философски идеи обяснява влиянието му, което продължава повече от две хилядолетия в почти всички области на науката.

Аристотел е роден през 384 г. пр. н.е. в Стагира, разположен на Халкидическия полуостров. Той прекарва почти двайсет години в Академията под ръководството на Платон и става учител на Александър Македонски. По-късно основава гимназийно заведение, известно като Ликей (името "лицей" произтича от него), което се утвърдило като център за изследвания в естествените науки.

Един от най-значимите трактати в творчеството му е "За душата", където са събрани ключовите му размисли относно психологията и познанието.

Физиогномика представлява едно от най-древните проучвания върху човешките мимики и умението да се разбира характерът по физическите черти. В това изследване Аристотел описва разнообразието от лицеви изрази и търси взаимовръзката им с личностните качества и характери.