Пиеси/ Теодора Димова

Има един специфичен жанр в драматургията, наречен "комедия на ситуациите". В творчеството на Теодора Димова обаче можем да говорим за "мелодрама на ситуациите". Тук наблюдаваме конфликт между характери – персонажи, които желаят да бъдат едно нещо, но всъщност са съвсем различни и в отношенията си с другите се проявяват по още един начин. От този сблъсък произтича важен аспект – конфронтацията между характерите и ситуации води до невъзможността за истинско живеене. Според тази перспектива, Теодора Димова е онази авторка в българската драматургия и проза, която черпи вдъхновение от ежедневието не като динамично случване на живота, а като бавно и тихо умиране. Нейните театрални текстове маскират смъртта на хората и техните личности... Конфликтът в пиесите й е такъв, че героите изглежда се опитват да живеят; обаче колкото повече полагат усилия за това, толкова по-близо са до смъртната реалност. Липсват кървави сцени или убийства; вместо това присъства дълбока душевна и духовна смърт. Персонажите може физически да са живи, но душевно намаляват до само плът... В произведенията й не става дума за сблъсък между хора, а по-скоро представата им един за друг...”
Митко Новков