Цветът на луната

Родена съм в Крит, в малко селце близо до Ханя. Моят баща беше учител, а майка ми - романтична душа, която обичаше да чете романи, да слуша музика и да събира цветя от полето. От татко наследих любовта и уважението към хората, докато мама ме запозна със света на мечтите и приказките. Всъщност истинската ми възпитателка бе баба ми – умна, решителна и смела жена, въпреки загубата на двама синове по време на Втората световна война и Гражданската война. Тя ме научи на може би най-важното: всеки ден сутрин да наблюдавам изгрева.

В нашия дом се случиха редица трагични инциденти - смърти, затвори и бежанство. С две думи, преживяхме целия последен период от историята на Гърция и това остави дълбоки следи у нас.

Много скоро у мен се зароди стремеж за бягство. Откакто помня себе си винаги търся изход... Бягам към едно единствено място – червената къщичка сред дърветата и цветята – дома на родителите ми!

Следвах журналистика и работих като журналист няколко години. Един ден осъзнах: "Живей живота!" И точно това направих. В тази борба спечелих много неща, но също така загубих доста; такъв е животът!

Накрая литературата завладя сърцето ми. Започнах да пиша още в началното училище; първата ми творба беше любовно писмо до Бога. Истината е, че правех много амбициозни опити да избягам от традиционното изкуство; то винаги го усещах като тежест върху себе си. Накрая не успях напълно.

Първата си книга "Червената къща" написах на двайсет години; след нея последваха "Бора", "Цветът на Луната", "Скъсаната сламена шапка", "Аман-аман", "Гаргите"... Ако питате дали знам какво е моето предназначение тук във света – ще ви кажа искрено: Да посея ягоди върху купчина тор!
Алкиони Пападаки