The Last Man

„Последният човек“ е апокалиптична фантазия на Мери Шели, описваща края на човешката цивилизация. Действието се развива в късния двадесет и първи век и представя мрачна и песимистична визия за човечеството, изправено пред неизбежното си унищожение. В текста си Шели вплита идеализирани портрети на Шели и Байрон, но отхвърля романтизма и неговата вяра в изкуството и природата.

Мери Уолстънкрафт Шели (1797-1851) е единствена дъщеря на Мери Уолстънкрафт, авторка на „За правата на жените“, и радикалния философ Уилям Годвин. Майка ѝ умира десет дни след раждането ѝ, а младото момиче получава образование чрез контакт с интелектуалния кръг около баща си и собственото си четене. Тя среща Пърси Биш Шели през 1812 г.; двамата бягат заедно през юли 1814 г. През лятото на 1816 г. започва да пише своя първи и най-известен роман „Франкенщайн“. Три от децата ѝ умират в ранна детска възраст, а през 1822 г. съпругът й загива при инцидент с вода. След това Мери се завръща в Англия със оцелелия син и продължава да пише романи, разкази и пътеписи; тя е първата редакторка на поезията на П.Б. Шели.