Столетни вълни. Избрани стихотворения

Поетичният свят на Александър Руденко наподобява потапяне в дълбините на древна гора, където се чува как тектонични сили предизвикват бучене от движението на континентални плочи. Под краката на безцелно тичащи мастодонти трещят стволовете на дървета, съборени от тях, а над главите гърмят урагани и звуците на птеродактили... В Русия малко са поетите, които притежават подобни мощни стихии.

В творбите му, скрити зад остри планински ръбове, се разкрива едновременно страховит и завладяващ свят. Тук могат да бъдат срещнати самотен звездоброец, митологичен кентавър и спящ бял лебед в прегръдките на червенокафяв мечок; магьосници и вещици; както и древните славянски богове Стрибог и Черно-бог. Целият този ансамбъл напомня снимачен павилион за невероятен филм - полуприказен и полуреален, който изглежда абсолютно правдоподобно. Декорът е изграден пред очите на удивлената публика – читателите му. Поетът нарича това своеобразно място "моята пустиня", имайки предвид непрестанната промяна във формите под въздействието на движещия се пясък, с помощта на който вятърът всяка минута създава нови реалности.
Николай Переяслов