Национална идентичност в българската литература

Тази книга, която разглежда нашата национална идентичност, има за цел да улови вечните комплекси и поведенчески модели на народа ни, както и специфични ситуации, които разкриват архетипните начини на мислене и действия. Затова новата и съвременната българска литература се възприемат като единно етнопространство, което е подложено на наблюдение и анализ чрез художествени произведения, критически текстове, социологически изследвания и етнографски проучвания. Този обширен подход налага интегриране на разнообразни по жанр и характер творби с акцент върху типологичните проявления в рамките на националната самобитност. По този начин книгата стреми да изследва сложното битие на българската нация през призма на проблемни ядра – как изглеждаме отвътре и как взаимодействаме със света извън нас. В контекста на българската литература от XIX и XX век традицията (разбрана в най-широкия културен смисъл) непрекъснато се преработва в тясната връзка между родовите отношения. Изследователският подход игнорира историческата трансформация на литературния дискурс с цел изграждане на единна културна психология, основана предимно върху митологията; тоест показва постоянството във възприятието за българското битие и заявява себе си като потенциална норма за това битие.