България през вековете и днес

Владимир Жидовец заема поста на първи посланик в София от 29 юли 1941 г. до 18 август 1943 г., представлявайки създадената през април 1941 г. Независима Държава Хърватия. По време на престоя си в България, той успява да опознае добре българския народ и страната, осъзнавайки като дипломат колко е важно да изгради сигурно приятелство и съюз с България в този политически контекст.

Книгата му, написана след неговото отзоваване от България, има тъжна съдба. Само осем месеца след публикуването й (в края на август 1944 г.), тя става жертва на краха на Независимата Държава Хърватия и управляващия усташки режим – конфискувана и унищожена без възможност да достигне до широка хърватска публика, за която всъщност е предназначена. В днешно време в Хърватия са останали само няколко екземпляра от нея, един от които се намира в Архива на Националната библиотека в Загреб. Интересът към подобни произведения, представящи "другите" погледи върху нас самите, е значителен, тъй като те обогатяват собствените ни разбирания за идентичността ни. От тази гледна точка книгата предлага ценен "външен" анализ от Владимир Жидовец относно историческото, икономическото и културното развитие на България през вековете и по времето на Втората световна война.