Сидхарта/ Огледало

У Херман Хесе (1877-1962) можем да намерим онова, което Джон Барт нарича "трагически оптимизъм" в своята повест "Дуниазада". Той е автор с тъжен хумор. В произведенията му някои читатели откриват карнавални елементи, а други - морални алегории. Тези характеристики не се изключват взаимно. Проблемът обаче е, че иронията на Хесе често остава незабелязана или пренебрегната. Това е разбираемо предвид голямото количество читатели, които търсят Учител, способен да им предложи ненаучено познание и наставник без назидателност. И днес тази потребност остава актуална – успехът на Паулу Куелю е ясен пример за това в съвременността ни. Куелю до известна степен черпи вдъхновение от творчеството на Хесе... Но ако вече сме споменали Куелю, нека разгледаме как стоят нещата при автора от периодите на реален недостиг на хармония и болка. Защото в настоящето болката изглежда замаскирана от съмнения относно истинността ѝ. В време на симулации Хесе представлява един старомоден търсач на автентичните неща...
Йордан Ефтимов