Песен за човека

Поезията на Вапцаров представлява ярък израз на протест и несъгласие, отхвърляща всяко право върху Човека, което е присвоено от властите. Според поета, властта, която продава националните интереси и се страхува от тези, които я оспорват, е несправедлива и безчовечна. В този контекст силната антифашистка позиция на Вапцаров не е само литературен импулс на една морално висока личност; тя също така изразява житейска нагласа на човек, който поставя националните и духовни ценности над всичко друго. Той не може да направи компромис със собствената си съвест или с духа на времето.

Никола Вапцаров предшества своите съвременници с около половин век в развитието на новаторски идеи в българската поезия. Подобно на Ботев, Яворов и Гео Милев, той има визия за бъдещето. Неговата творба е толкова дълбока и пълна с значения, че всяко следващо поколение българи ще открива нови стойности в нея - посланията й ще им помогнат да разберат себе си и да осмислят бъдещето си. По този начин Вапцаров принадлежи към редиците на българските поети не само като талантлив творец, но и като нравствен ориентир за обществото ни.
Иван Гранитски