Разпръснати спомени

Животът може да се определи като непрекъсната серия от самооценки. Независимо дали осъзнато или не, в моменти на мъдрост и спокойствие, както и в периоди на страдание и дълбоко натежаване, ние постоянно насочваме погледа си навътре. Винаги достигаме до определени истини за самите себе си и за човешката ни съдба до този момент. Тези малки и големи прозрения относно нашия път, жребий, радости и омрази, надежди и духовни търсения всъщност представляват процеса на собственото ни познание. Освен това те са свързани с разбирането за безкрайния живот – неговите парадокси, загадки и бездни; също така с нашите усилия да летим над тези бездни, които винаги могат да ни погълнат. В тази светлина равносметките – искрените изповеди и кратките монолози на тревожното ни съзнание – се явяват сред най-значимите текстове. Такъв текст, стига да бъде написан честно с максимална искреност към моралните принципи, ще бъде неизменно важен и полезен.
Божидар Кунчев