Светослав Тертер: Цар на българите /1300 - 1321/

Историята не винаги показва добрата страна на българските държавници, които са направили значителни приноси за страната и народа. Много от тях остават в забрава или получават неправомерна оценка. Класически пример е цар Петър (927-969), който е най-дълго управлявалият владетел в българската история, но мнозина историци го наричат един от по-слабите царе през Средновековието. Въпреки това, всеки път когато избухне освободително въстание под византийска власт (1018-1185), новоизбраните за царове приемат името Петър. Престолонаследникът Делян приема титлата Петър по време на въстанието през 1040 г., а сръбският княз Константин Бодин също обявява себе си за цар Петър в Скопие през 1071 г. По същото име ще бъде известен и Теодор Белгун след успешното въстание с брат си Асен през 1185 г. Според апокрифен летопис от XI век народният автор споменава, че при управлението на Петър данъците били минимални и изобилието било голямо. Тези факти плюс дългия период без войни – цели 42 години – очевидно правят цар Петър I особено обичан сред народа ни, докато историците му не дават подобна признателност.

Един от забравените български владетели несъмнено е цар Светослав Тертер, чийто принос към страната и народа е впечатляващ. Той възстановява независимостта на България след загубата й през 1298 година само за седем години чрез военни действия и дипломация, връщайки суверенитета над почти всички етнически територии и утвърдил България като важен фактор в Югоизточна Европа. Независимо от заслугите му обаче, името му остава малко познато и стои много по-ниско в списъка с велики средновековни държавници като хан Крум или цари Борис.

Цар Светослав Тертер остава далеч по-малко известен отколкото някои свои съвременници от XIV век; например фигурата на Иван Шишман привлича много повече внимание - той е описван многократно в литературата като "трагична" личност, макар да не води нито едно сражение срещу османците предвид слабостта си да организира защитата на България.

Светослав Тертер представлява противоположността на пасивния Иван Шишман. Опитвах се да разбера причините зад забравата около него; една от тях вероятно идва от схващането след Иван Асен II (1218-1241) за постоянния упадък на българската държава до завладяването й от османците - което всъщност не е вярно: България преминавала през стабилизация и рецесии до средината на XIV век именно благодарение началото на управлението на светослава.

Друга причина може би лежи във факта, че видните историци у нас успяха да достигнат до края на XIII век със своите трудове без да могат да проследят развитието отвъд него – ситуацията бе частично поправена с академичната история която пише за България.

Тази книга има за цел именно тези читатели без специализирани знания по история но заинтересовани в съдбините своя народ – тук ще се опитам достъпно да представя делото на един велик българин - цар Светослав Тертер.

Божидар Димитров