Ролан Барт за Ролан Барт

Когато по време на съзерцание образът се утвърди като нещо самостоятелно и започне да бъде източник на непосредствено удоволствие, това състояние вече няма връзка с размислите за собствената личност, независимо дали са мечтателни или не; то е подложено на мъчителен и вълнуващ органичен вид. Обхващайки моите близки, тази поредица от изображения действа подобно на медиум и ме свързва с "то"-то на тялото ми; предизвиква у мен особен бленуван сънливост, чиито елементи включват зъби, коси, носа и дългите чорапи - части от мен самия, които обаче нямат принадлежност към никого. В този момент чувствам тревога пред нещо познато; наблюдавам разцепването на субекта /онова, което той самият не може да опише/. Следователно снимките от детството и младостта ми носят едновременно недискретен характер /разкривайки моето вътрешно тяло/ и дискретен /без споменаване на "Аза"/.

Така че в контекста на моя семеен роман можем да открием единствено отделни визуални представяния за историята на тялото - тялото, което се отправя към работа и наслаждение при писането. Тук лежи теоретичният смисъл зад ограничението: да покаже как времето за разказване (образността) приключва с младостта на индивида – биографията принадлежи само непроизводствения живот. В момента когато започвам да произвеждам или пиша, текстът ме освобождава /с радост/ от моята устойчивост като повествователь. Текстът няма какво повече да разкаже; той насочва тялото ми нанякъде далеч от измислената ми идентичност към някакъв безпаметен език – езика на народа или несубективната маса /или общия субект/, макар начинът ми за писане все още да ме разделя от него.
Ролан Барт