Утешението на философията

Най-известното и обсъждано произведение на Боеций е "За утешението на философията". То е написано в Павия, докато той очаква да бъде изпълнена присъдата му. Във формата на "лечебен" диалог между Философията и затворника, който е изпаднал в депресивна летаргия, Боеций предлага християнска интерпретация на съдбата като средство за Божието провидение. Това влияние оказва дълбок отпечатък върху средновековната и постсредновековната философия, историография и литература. За да подкрепи своите разисквания, той представя важни концепции като "вечност" и "време", както и теми свързани с "активния срещу съзерцателния живот", "блаженството" и "страданието", които запазват значението си през вековете. Други ключови въпроси в Утешението включват божествената природа (как единството между добро и битие се проявява у Бога), познанието за Бог, а също така човешкото знание – което по мнение на Боеций не е пасивно, а активно участие в процеса на познание. Освен това изключителна важност имат анализите относно свободната воля на човека и нейното значение, разгледани в петата книга от творбата му.