Въоръжението и снаряжението от българското средновековие /VII-XI век/

Безспорно, появата и еволюцията на въоръжението отразяват една от "тъмните" страни на човешката същност. Въпреки това, трябва да се признае, че усъвършенстването му през вековете е вдъхновило и насърчило творческите способности и креативността на хората.

Смятам, че представената монография може да бъде определена като важна книга. Значителното постижение в нея е систематизацията на известните артефакти от българското ранно средновековие чрез изграждане на типология за различните видове оръжия и снаряжение. Предложената структура има потенциала да стане стандарт за всички автори, които в бъдеще ще публикуват подобни материали; именно тук виждам основния научно-приложен принос на труда. По своята същност монографията представлява сборник (корпус) относно българското ранносредновековно въоръжение и снаряжение. Структурно и по степен на изчерпателност тя може да се сравнява с аналогични обобщаващи трудове за съседни региони - Русия, Словакия и Полша. Така България успешно се включва в международната научна дискусия.

Като резултат от стогодишно натрупване на археологически данни, настоящият труд има потенциалът да служи като основен справочник за дълго време напред. Може също така да се разглежда като първата част от по-обширно изследване, което ще проучи оръжието от времето на Второто българско царство.
Ст. Н.с.д.и.н. Рашо Рашев