101 далматинци/ Златни детски книги

Доскоро в Лондон живееше млада двойка далматински кучета, наречени Понго и Мисис Понго. (След като се омъжи, Мисис добавя името на Понго към своето, но повечето хора я наричаха просто Мисис.) Те бяха щастливи да бъдат притежавани от млада двойка хора – мистър и мисис Душкинг, които бяха мили, послушни и почти толкова умни колкото самите кучета. Двойката разбираше много неща от лаене – например какво означава "Моля навън!", "Моля вътре!", "Побързайте с обяда ми!" или "Какво ще кажете за разходка?". Когато не можеха да проумеят някоя ситуация, често успяваха да се досетят само по изразителния поглед или нетърпеливия жест с лапата.

Злобара Де Мон решава да си направи палто от кожите на малките далматинци, което би подхождало на нейното черно-бяло оцветяване. Но тя среща грижовните родители Понго и Мисис заедно с техните добродушни стопани – мистър и мисис Душкинг. След множество приключения те успяват да я надвият и спасяват 99 малки далматинчета.
В романа са представени чудесните отношения между двете млади двойки – Душкинг от едната страна и Понго с Мисис от другата. Чувствата и преживяванията на тези две семейства често съвпадат напълно, вероятно защото те образуват единна фамилия.
Подчертава се идеята, че всъщност не хората притежават кучетата, а точно обратното - кучетата владеят хората. Това води до редица комични ситуации в сюжета. В книгата има много забавни моменти, които със сигурност ще развеселят всеки читател.
Въпреки големите трудности пред сплотеното семейство, то успява чрез съвместни усилия да победи злото олицетворено в лицето на Злобара. По този начин романът утвърдително показва вечната истина: доброто винаги триумфира над злото.
Компанията „Уолт Дисни” адаптира историята за филмова версия и премиерата му е проведена на 25 януари 1961 г., ставайки десетият най-успешен филм през тази година и един от най-популярните филми през цялото десетилетие.
През следващите години последвали още четири анимационни адаптации - през 1969 г., 1979 г., 1985 г. и 1991 г.
Години по-късно е заснета игрална версия на филма с Глен Клоуз в ролята на Злобара (Крюела).