Сцената е моят дом

Било ли е или не? През 1963 година стъпих в театъра… Някак си шеговито, само за един сезон. Но се оказа, че това бе завинаги. А всъщност, наистина ли е завинаги? Вече толкова години съм далеч от сцената. Моят втори театър “Възраждане” беше жестоко унищожен, след като с него смело преодолявахме трудностите на времето. Първият ми театър – Бургаският – напуснах самостоятелно.

Спомените от миналото стават все по-ярки и осезаеми; колкото повече остаряваме, толкова по-често поглеждаме назад към онези дни. Тази книга представлява един поетичен дневник на моята обич към сцената и припомняне на опитите ми в драматургията и режисурата, както и в музикалните произведения за деца и възрастни. Написал съм близо тридесет пиеси, почти всяка от които е свързана с поезията и музиката.

Не мога да публикувам всичко тук – нямам време да възстановя множество песни, арии и дуети... Реших обаче да включа двата си анализа на “Хамлет” и “Чайка”, скандални постановки, които (боже мой колко много време мина!) предизвикаха бурна реакция сред театралната критика.

Надявам се някой ден да напиша голяма книга за театъра - за всички тези години, през които сцената беше моят дом. Дано имам достатъчно време...

Недялко Йорданов