Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов

Цветан Стоянов (1930 - 1971) е един от най-влиятелните български интелектуалци от втората половина на XX век. Той завършва право, но още в млада възраст започва да публикува статии по литературознание и журналистика. Интересите му обхващат не само българската литература, а също така руската, английската и американската.

Стоянов има значителен принос за популяризирането на световната литература чрез своите изключителни преводи на автори като Гьоте, Байрон, Емили Дикинсън, Шели Колридж, Б. Шоу, Стайнбек, Киплинг и много други. Освен това е написал четири романа и множество повести. Неговата работа обогати българското литературознание с нови социални функции и придаде красота на словесното изразяване.

Панко Анчев е литературоведец, историк и философ с публикации в областта на публицистиката. Роден през 1946 г. във Варна, той е почетен доктор на Литературния институт "Максим Горки" в Москва и автор на 16 книги като "Философия на литературната история", "Малкият народ" и "Смисълът на литературознанието".

Анчев’s книга цели да ни освободи от зависимостта към чуждестранните влияния и да насочи вниманието ни към саморефлексия чрез различни исторически перспективи върху националната психология. В този контекст произведението представлява разсъдъчно послание до хора от всяка възрастова група с намерение да вдъхне нов живот в нашата естетическа и духовна идентичност чрез вече установени идеи от Цветан Стоянов приложени спрямо днешността. Историята взаимодейства с настоящето и бъдещето посредством важни моменти в творбата.

Георги Н. Николов