Храмът на болката

Пеями Сафа (1899-1961) е роден в Истанбул и е син на известния поет Исмаил Сафа. На тринадесет години започва работа в пощенските услуги, като прекъсва обучението си, но през целия си живот продължава да се самообразова. Между 1914 и 1918 година той работи като учител, а след това до края на живота си заема позицията на журналист във вестник. Заедно с брат си Илхами създават вечерен вестник под името "Двадесети век".

В своето произведение Пеями Сафа описва страданията на млад мъж, който живее самотно и боледува, притежаващ детска любов и ревност. Той представя безкористната привързаност на една девойка и нейното желание за щастие. Авторът размишлява върху мечтите на човек, напълно погълнат от стремежа да вярва в истината и добротата въпреки страданията, които го преследват зад стените на болницата.